Bar 2

1 ^a И Господ изпълни думата Си, която бе изрекъл против нас и против съдиите ни, които съдеха Израиля, и против царете ни, против князете ни и против всеки израилтянин и иудеин,

2 ^b че ще напрати върху нас големи бедствия, каквито не е имало под цялото небе. както направи в Иерусалим, според писаното в Моисеевия закон,

3 че ние ще ядем – един плътта на сина си, а друг – плътта на дъщеря си.

4 И Той ги стори поданици на всички царства около нас, за поругание и опустошение у всички околни народи, между които ги разпръсна Господ.

5 И ние се намерихме долу, а не на върха, защото съгрешихме пред Господа, нашия Бог, не слушайки гласа Му.

6 ^c У Господа, нашия Бог, е правдата, а у нас и бащите ни – срам по лицата, като днес.

7 Всички ония бедствия, каквито Господ изрече върху нас, ни сполетяха.

8 Ние се не молихме пред лицето на Господа, да отвърне всекиго от помислите на злото му сърце.

9 ^d И Господ следеше тия бедствия и ги напрати върху нас, защото Господ е праведен във всичко, каквото ни заповяда нам.

10 ^e Ала ние не слушахме гласа Му, за да ходим по заповедите Господни, които е дал пред лицето ни.

11 ^f И сега, Господи, Боже Израилев, Ти, Който изведе Твоя народ из Египетската земя с яка ръка, с личби и чудеса, и с голяма сила и висока мишца, и Си създаде име като днес:

12 ^g ние съгрешихме, постъпвахме нечестиво, неправедно против всички Твои наредби, Господи, Боже наш!

13 ^h Нека се отвърне от нас Твоята ярост, защото малко останахме сред народите, между които ни разпръсна.

14 Чуй, Господи, нашата молитва и нашата просба, и избави ни заради Тебе и дай ни милост пред лицето на ония, които ни преселиха,

15 та да познае цяла земя, че Ти си, Господи, Бог наш, защото Твоето име се призовава над Израиля и над рода му.

16 ⁱ Погледни, Господи, от светия Твой дом и си спомни за нас, приклони, Господи, ухото Си и чуй!

17 ^j Отвори очите Си, виж, защото не мъртвите в ада, чиито дух е взет из техните вътрешности, ще въздадат слава и хвала Господу,

18 ^k но човек, който скърби поради голямото бедствие, който ходи наведен и унил: очи потъмнели и изгладняла душа ще въздадат слава и правда на Тебе, Господи!

19 ^l Не според правдата на отците ни и на царете ни ние поднасяме тая молба пред Твоето лице, Господи, Боже наш;

20 защото върху нас Ти изпрати Твоята ярост и Твоя гняв, както бе говорил чрез Твоите раби, пророците.

21 ^m Тъй казва Господ: наведете рамена та си, за да работите на вавилонския цар, и ще живеете на земята, която дадох на отците ви;

22 ⁿ ако пък не послушате гласа на Господа, за да служите на вавилонския цар,

23 ^o Аз ще направя да изчезне в иудейските градове и иерусалимските околности глас на веселие и глас на радост, глас на младоженец и глас на невеста, и не ще остане по цялата тая земя следа от обитатели.

24 ^p Но ние не послушахме Твоя глас, за да служим на вавилонския цар, и Ти изпълни думите Си, които бе говорил чрез Твоите раби – пророците, за да бъдат изнесени костите на царете ни и костите на отците ни из своето място.

25 И ето, те са изхвърлени на дневния пек и на нощния студ, а умряха от лоши болести, от глад, от меч и от изгнание.

26 Ти остави дома, върху който се призовава Твоето име, като днес, поради нечестие на дома Израилев и дома Иудин.

27 Ти, Господи, Боже наш, постъпи с нас по всичкото Си снизхождение и по всичкото Си голямо милосърдие,

28 ^q както Ти каза чрез Твоя раб Моисея в оня ден, в който му заповяда да напише Твоя закон пред Израилевите синове, думайки:

29 ^r ако не послушате Моя глас, то туй голямо и многобройно множество народ ще се обърне в малко сред народите, между които ще ги разпръсна.

30 ^s Аз зная, че те не ще Ме послушат, защото са упорит народ; но те ще се обърнат към сърцето си в земята на своето преселение,

31 ^t и ще познаят, че Аз съм техен Господ Бог. И Аз ще им дам сърце, – и ще разумеят, и уши, – и ще чуят.

32 И ще Ме прославят в земята на своето преселение, ще си спомнят Моето име

33 и ще се отвърнат от упорството си и от лошите си работи, защото ще си спомнят пътя на бащите си, които съгрешиха пред Господа.

34 ^u И Аз ще ги върна в земята, която с клетва обещах на отците им, на Авраама, Исаака и Иакова, и те ще я владеят; и ще ги умножа, – и не ще се намалят.

35 ^v И ще сключа с тях вечен завет, че Аз ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ, и вече не ще изгоня Моя народ Израиля из земята, която съм им дал.